неделя, 11 декември 2011 г.

Реквием за една усмивка

Тя беше слънце. Огненият пламък бе вплетен в буйните й коси. Винаги бе в добро настроение, което никой и нищо не бе в състояние да помрачи. Дори когато не се усмихваше, лицето й се озаряваше от светлината, която носеше в себе си.
В училище винаги бе с униформа, но униформата винаги й стоеше някак различно. Носеше големи цветни обеци, които отразяваха сиянието на светлите й очи.
С ученето се справяше по усет. Запомняше всичко, което й се струваше интересно, а когато я изпитваха, с изненада откриваше, че то не е най-важното в урока. Виждаше решенията на задачите по математика, а не можеше да обясни как е стигнала до тях. Пишеше поезия, а й откриваха граматически грешки.
-----------------
Повдигнаха я като въпрос. Била проблемен ученик. Нямала представа от предмета им, а имала претенции за тройка. Не била внимавала в час. Живеела в друг свят. Тотално неориентирана. Имала била нужда от ред и дисциплина.
-----------------
Първо изчезна усмивката й.
Обеците носеше вече само в някои часове и ги сваляше за тези, в които трябваше да внимава.
Стараеше се да изпълнява точно поставените изисквания както правеха примерните ученици.
Мечтаеше по-малко, но слънцето все още се прокрадваше през някоя къдрица.
-----------------
Започна да носи униформата си като другите.
            Огънят изчезна от косите й.
Учеше и отговаряше по учебник.
            Престана да търси интересното.
Вече пишеше без граматически грешки.
            Вече не пишеше поезия.
Стана адекватна.
            Очите й престанаха да сияят.
Влезе в правия път.
            Изпрати доброто настроение в изгнание.
Ориентира се – лично и професионално.
            Светлината угасна.
Кандидатства, записа и завърши университет.
Стана учител.

1 коментар:

  1. Крайно изненадана съм и като го казвам го само с положителни чувства. Нямам думи, страхотно е. Ни най-малко подозирасх за този твой талант така добре да пишеш.
    Поздрави Моника(СОУ"Хр. Ботев") :)

    ОтговорИзтриване